Време
Ний - дребните по дух, те оценяваме
като каприз сезонен и проява
на слънцето, дъжда и вятъра.
И с термометъра те разкрояваме
на зима, пролет, лято или есен,
на дрехите ни модата диктуващи.
И сменяйки смеха си със депресия,
чрез тебе настроенията ни лудуват.
Дори и политиците решиха
да те броят за "ваше" или "наше".
О, суета и о, "санкта симплицитас"!
О, времена и преходните нрави!
Усещаме накрая, че сме временни
понятия от майката природа.
Докато ти - четвърто измерение,
течеш към неизвестност след умората...
Записваш, заличаваш и запомняш
само това, в което има смисъл.
Ний, дребните по дух, да се помолим,
пред тебе закъснели коленичим...
Че никога не си било достатъчно
за простите неща в живота ни.
Че го разбираме едва когато -
остатъкът от теб е невъзможност...
© Дочка Василева All rights reserved.
