25.02.2025 г., 13:57

Време на сенки

450 5 15

Живеем в свят на бързи думи,

на зли погледи - сервилни.

Тревогите ни са безумни,

а дните - сламки тънкожилни.

 

Очи в екрани, ръце – окови,

а дъхът - зад маска стара.

Мечтите, дето бяха нови,

сега са прах по черна гара.

 

Любов? Все по-далечна става,

изгубена сред страх и време.

Светът крещи, но кой остава

да чуе шепота му в мене?

 

Но знам, дори сред тези сенки

ще има огън - ще гори.

Една ръка, простени грешки,

едно сърце и ще тупти.

 

И нека бурите зловещо вият,

да тъпчат вяра, път, мечти.

Ще има живи и ще открият

зора сред пепел и лъжи.

 

Дори светът да се разпада,

дори нощта да ни сломи.

Човек ще бъде жива клада -

ще падне, но ще продължи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Ангел, за коментара и за поставяне на стиха в любими. Лека и вдъхновена вечер ти желая!
  • Истинска и силна това си ти,Мини,поздрави!!!
  • Благодаря ти, Краси!
  • Силно се надявам, дори съм уверена, че светът ще се спаси, Младен! Благодаря ти за хубавия коментар и за любими.
  • Да, светът ще успее, защото все още има ресурс за този успех. Военолюбците ще получат горчив и заслужен урок. Путиновци, Байдъновци и стоящите зад тях военнопромишлени комплекси. Войнстващите отрепки като Макрон, фон дер Лайен, Киър Стармър.
    На фона на отзвучаващото световно безумие ти поднасяш чудесен и главното - изпълнен с вяра в крайния успех стих, Миночка:

    "Живеем в свят на бързи думи,
    на зли погледи - сервилни.
    Тревогите ни са безумни,
    а дните - сламки тънкожилни.
    ...
    И нека бурите зловещо вият,
    да тъпчат вяра, път, мечти.
    Ще има живи и ще открият
    зора сред пепел и лъжи."

    Поздравявам те!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...