Време на сенки
Живеем в свят на бързи думи,
на зли погледи - сервилни.
Тревогите ни са безумни,
а дните - сламки тънкожилни.
Очи в екрани, ръце – окови,
а дъхът - зад маска стара.
Мечтите, дето бяха нови,
сега са прах по черна гара.
Любов? Все по-далечна става,
изгубена сред страх и време.
Светът крещи, но кой остава
да чуе шепота му в мене?
Но знам, дори сред тези сенки
ще има огън - ще гори.
Една ръка, простени грешки,
едно сърце и ще тупти.
И нека бурите зловещо вият,
да тъпчат вяра, път, мечти.
Ще има живи и ще открият
зора сред пепел и лъжи.
Дори светът да се разпада,
дори нощта да ни сломи.
Човек ще бъде жива клада -
ще падне, но ще продължи!
© Миночка Митева All rights reserved.
