Животът се върти и ни боли.
Очите ни са кръгове червени.
Изгарят ни проблеми и беди,
дилеми и чиновници: на смени.
Живеем зад залостени врати
и гости не приемаме в дома си.
Пилеем се в безсмислените дни,
но блеем, че променяме света си.
Белее се надеждата сама –
но после се топи и изпарява.
Милея да ни сгрее топлина
и стряха да е нашата държава.
Кога ще се събудим в свят на мир
и хората кога ще са спокойни?
Светът сега е мрачен панаир
и губим се по пътища безбройни.
Дори да ме боли – ще полетя!
Животът се върти и няма драма.
Като че ли в програма сме. Една.
Настъпило е време за реклами...
© Димитър Драганов Всички права запазени