Времена, времена
Времена! Трудни, тежки!
Хлябът и млякото горчат..
Бедни, слаби, стари и крехки,
страдат хората, тъгуват и мълчат.
Парите се трупат в богатите,
гуляи, пиршества и охолен живот.
Ръцете преплели в молитва бедните
за малко радост, а живеят като скот!
Времена! Кой се е молил за това?
Децата гладни, трохите не стигат....
Мизерия.без право на труд, само слова.
Демокрация било, така й викат.
Няма ги заводите, пусти са поляните,
угари черни напомнят други времена.
И в хората, и в животните горят вените,
за хубавите дни се връща спомена.
До сетния дъх ще се боря за другите,
за светли дни, за красиви старини!
Кой доведе тоз живот? На кого са заслугите?
Светът се променя, светът иска светли бъднини.
Тъгата е страшна и лесно убива,
тъжни умират хората без радостта.
Властният не дава и богатството скрива,
гази слабият, не цени на човека честта.
....
.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
