vasisid (Василена Костова)
87 301
21.05.2007 г., 15:48 ч.

ВРЕМЕТО 

  Поезия
659 0 7
 

Аз пиша за изгубеното време,

пред блясъка на чаша тежко вино.

За времето, което ни погубва,

за този ден... с разкаляното дъно.


От тръпката на устните безумни

ти риза огнена ми изтъка.

Горя! Дано и твойте устни лумнат

от пламъка на моята душа.


Защо секундите не стигат?

А времето не ще ни пощади.

Съдбата... жилав вятър... шиба,

а мен ме чакат толкова звезди.


Окапаха листата неусетно,

а с тях и дните пропилени.

А вие, егоисти, ме съдете!

За любовта, за мъката... за двете.


Дано и вас по моя път

             ви тласнат ветровете!

                                            17.05.07г.

© Василена Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??