ВРЕМЕТО
Аз пиша за изгубеното време,
пред блясъка на чаша тежко вино.
За времето, което ни погубва,
за този ден... с разкаляното дъно.
От тръпката на устните безумни
ти риза огнена ми изтъка.
Горя! Дано и твойте устни лумнат
от пламъка на моята душа.
Защо секундите не стигат?
А времето не ще ни пощади.
Съдбата... жилав вятър... шиба,
а мен ме чакат толкова звезди.
Окапаха листата неусетно,
а с тях и дните пропилени.
А вие, егоисти, ме съдете!
За любовта, за мъката... за двете.
Дано и вас по моя път
ви тласнат ветровете!
17.05.07г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
