vasisid (Василена Костова)
87 301
May 21, 2007, 3:48 PM

ВРЕМЕТО 

  Poetry
643 0 7
 

Аз пиша за изгубеното време,

пред блясъка на чаша тежко вино.

За времето, което ни погубва,

за този ден... с разкаляното дъно.


От тръпката на устните безумни

ти риза огнена ми изтъка.

Горя! Дано и твойте устни лумнат

от пламъка на моята душа.


Защо секундите не стигат?

А времето не ще ни пощади.

Съдбата... жилав вятър... шиба,

а мен ме чакат толкова звезди.


Окапаха листата неусетно,

а с тях и дните пропилени.

А вие, егоисти, ме съдете!

За любовта, за мъката... за двете.


Дано и вас по моя път

             ви тласнат ветровете!

                                            17.05.07г.

© Василена Костова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??