Аз пиша за изгубеното време,
пред блясъка на чаша тежко вино.
За времето, което ни погубва,
за този ден... с разкаляното дъно.
От тръпката на устните безумни
ти риза огнена ми изтъка.
Горя! Дано и твойте устни лумнат
от пламъка на моята душа.
Защо секундите не стигат?
А времето не ще ни пощади.
Съдбата... жилав вятър... шиба,
а мен ме чакат толкова звезди. ...