Времето
ВРЕМЕТО
... И времето е спряло в мисли клети –
застинало във сянката ни чака.
Изплитат нишките на страховете
паяжина лепкава във мрака.
... И времето е Бъдник на душите –
прекършени, те истински изглеждат.
По паяжина се търкалят дните –
капки от дъждовен миг надежда.
... И времето безмилостно ще бъде,
и на сърцата прокурор ще стане:
съдбата ще ни издаде присъда –
любов без право на замяна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жана Райчева Всички права запазени
