Nov 10, 2009, 7:01 PM

Времето

  Poetry » Love
666 0 1

ВРЕМЕТО

... И времето е спряло в мисли клети –

застинало във сянката ни чака.

Изплитат нишките на страховете

паяжина лепкава във мрака.

... И времето е Бъдник на душите –

прекършени, те истински изглеждат.

По паяжина се търкалят дните –

капки от дъждовен миг надежда.

... И времето безмилостно ще бъде,

и на сърцата прокурор ще стане:

съдбата ще ни издаде присъда –

любов без право на замяна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жана Райчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...