31.07.2016 г., 8:48

Времето

591 0 0

Като конници строги минутите

трополят по чакъла на времето.

Всички мисли, (дори и нечутите),

се опитва сега да ни вземе то.

 

Да премаже мечтите ни плъзнали

като мравки да търсят надеждата.

С обещания плахи, премръзнали

да ни храни, докато проглеждаме.

 

И докато сами се изправиме,

неусетили още посоката,

да ни сложи олово във ставите,

да ни хвърли без жал във дълбокото.

 

Подло време! Измамно, неистинско,

заблудило ни с кухи илюзии.

Да сме негови съдници искаме,

а не кукли от него тътрузени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...