31.07.2016 г., 8:48

Времето

592 0 0

Като конници строги минутите

трополят по чакъла на времето.

Всички мисли, (дори и нечутите),

се опитва сега да ни вземе то.

 

Да премаже мечтите ни плъзнали

като мравки да търсят надеждата.

С обещания плахи, премръзнали

да ни храни, докато проглеждаме.

 

И докато сами се изправиме,

неусетили още посоката,

да ни сложи олово във ставите,

да ни хвърли без жал във дълбокото.

 

Подло време! Измамно, неистинско,

заблудило ни с кухи илюзии.

Да сме негови съдници искаме,

а не кукли от него тътрузени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...