2.04.2020 г., 13:55

Времето

1.1K 0 0

 

Лежа върху килим – трева зелена,

над мен се шири сводът син небесен.

Душата от блаженство озарена,

в простора зазвуча омайна песен..

 

Поглъщам свежестта на утро ранно

и в плен на щастието си мечтая.

"О, време, спри!" – мълвя спонтанно

"Тоз миг да бъде вечен аз желая."

 

Внезапно плисва леден дъжд

И пак, уви, блаженството умира.

Реалността ме буди изведнъж,

"тик-так, тик-так" – часовникът не спира.

 

От времето ни, що е отредено,

тоз миг бе само мимолетен порив.

Копнежът ни за щастие вроден е,

а пътят – начертан там нейде горе.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Данчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...