Времето
Надпреварваме се всеки ден с времето.
Гоним мигове и часове, които все не стигат.
Да строим, отглеждаме, обичаме, да посеем семето
на надеждата за утре и душите ни бездомни да не скитат.
Времето изтича между пръстите
и не дреме му за нашето надбягване.
Ден и нощ задоволяваме си страстите,
а когато дойде края опитваме се да го спрем, отчаяни.
И така животът ни за миг отлита.
Не успели блянове да сбъднем, все се лутаме.
Съдба в съдба с трепет се преплита
и в другия очакваме да скрием своето страдание.
Забравяме, че сме дошли самички
пътят начертали с решимост да преминем.
Чрез другите да съществуваме, но в своя свят еднички
трудности да борим и пречистени от другата страна да минем.
Да строим мостове и до ближните да стигнем.
Дете, и цвете, животинка чрез обичта да израсте.
Кули от любов, а не стени с омраза да издигнем
за да може времето през вековете по- добри душите ни да пренесе.
07.08.2022 Ким Джаксън
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Христова Всички права запазени
