7.08.2022 г., 17:50 ч.

Времето 

  Поезия » Философска
284 3 5

Надпреварваме се всеки ден с времето.

Гоним мигове и часове, които все не стигат.

Да строим, отглеждаме, обичаме, да посеем семето

на надеждата за утре и душите ни бездомни да не скитат.

Времето изтича между пръстите

и не дреме му за нашето надбягване.

Ден и нощ задоволяваме си страстите,

а когато дойде края опитваме се да го спрем, отчаяни.

И така животът ни за миг отлита.

Не успели блянове да сбъднем, все се лутаме.

Съдба в съдба с трепет се преплита

и в другия очакваме да скрием своето страдание.

Забравяме, че сме дошли самички

пътят начертали с решимост да преминем.

Чрез другите да съществуваме, но в своя свят еднички

трудности да борим и пречистени от другата страна да минем.

Да строим мостове и до ближните да стигнем.

Дете, и цвете, животинка чрез обичта да израсте.

Кули от любов, а не стени с омраза да издигнем

за да може времето през вековете по- добри душите ни да пренесе.

 

07.08.2022 Ким Джаксън

© Боряна Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нина, прекрасно е! Поздрави! 🌹
  • https://otkrovenia.com/bg/stihove/vreme-98
    Поздрав!
  • Джаки, най- малкото моите истини са тук. 😉 Съгласявам се с теб, че е проверка на изживяванията и дали ще научим уроците си от тях. Нали знаеш, че вдъхновението за стиха е от теб?! Благодаря! 🌹❤

    Иван, точно така! Много добър разбор! 😊
  • Надбягваме се с времето€ И все не ни стига. Ако сме в хармония с него, то ще ни помогне да израснем духовно и да пренесем добротата през него във вечността!
  • Много истини казваш в този стих, Ким. Засягаш въпроси за човешкото съшествуване като цяло, въпроси за съдбата, за спарвяне с проблемите, въпроси за връзките между нас, отношението към живата природа. И въпросът за смъртта. Аз по принцип съм си изградила теория за живота и смъртта. Като чоеци трябва да изживеем всичко и да научим уроците си.
Предложения
: ??:??