10.08.2024 г., 14:46

Времето

618 1 1

Времето ме затяга,
всичко превръща се в жива рана,
неизлечима, неуловима,
носталгията пак ме настига.
Броя дните бавно, трагично,
докато не замина,
далеч, оставяйки тук всичко.
Времето ме притиска,
душата ми да остане завинаги тук иска,
в щастието, тишината, свободата,
загърбила сама единствена мечтата,
за която давах всеки изминал ден,
ала дали тя би била проблем?
Тръгвайки по своя път,
аз оставям във всичко мое нечистоплътна кръв,
която всеки ден ми напомня,
че трябва да продължавам да се боря.
И един ден ще се върна пак,
където, надявам се, 
не всичко е загубено, хвърлено
и образувало се в коварен рак.
Времето ме наляга,
скоро тръгвам си от моя дом -
бащин, свой, красив,
и досущ като джунглата - изключително див.
Скоро тръгвам си от моите сърца -
благи, смирени, любими
и досущ като природата - изключително живи.
Скоро тръгвам си от моята красота,
любов и пълнота,
в себе си изпитвам огромна празнота
и огънят гори, вятърът ме понася
към нови води аз смело да нагазя
и да се върна към моята земя,
мила, прекрасна,
където всичко любимо ме чака,
където излечима е всяка моя рана.
Времето ме притяга..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Компанска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Времето ни взима, времето ни дава и лекува всички рани. Хубаво е и да се пътува..Прекрасни стихове!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...