Времето е такова
И устата ми, проклетата,
днес страхливо мълчи.
И в главата ми, клетата,
мисъл не се върти.
Че такова е времето,
се чувам да казвам.
Глупости бърборя,
от страх да не бъда
наказан..
Ей тъй си живея,
накрая на света.
С лудите-лудея,
с умните-мълча!
За свободата не копнея,
за какво ли ми е тя?
По робски да живея,
това ми е мечта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Делчев Всички права запазени
