Времето на патерици крачи,
тягостно секундите пълзят.
Като кръст след себе си го влача,
от безвремието как да изпълзя?
Как стрелките да надбягам,
към които съм навеки прикован?
Куфарите всяка сутрин стягам,
вече втори ден съм сам...
© Калоян Кънев Всички права запазени
Продължавай да споделяш.