2.10.2014 г., 10:35 ч.

Времето побеждава 

  Поезия » Друга
222 0 2

Не скривам. Времето във мен узря

и ми остави бялата коса.

А нощната луна във мен се взря

и ме поръси ласкаво с роса.

 

И по пътеки, и по пътя щур,

докато тътрех своите нозе,

намери времето във мен кусур

и мярката ми безвъзвратно взе.

 

И без да пита кой сме ден сега,

ме води явно към плануван край

и там да вземе моята снага,

а на душата да предложи Рай.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Стойна!За коментара и за оценката!Приемам,че това стихо е по-слабо, но такова ми е било настроението!
    Желая ти хубава събота и неделя!Поздрави от мен!!!
  • Никола, с нетърпение чакам да публикуваш стиховете си и с удоволствие ги чета, но днес не попаднах на очакваното.
    Не ти подхожда тази миньорна гама - чакам следващото,но по-ведро!
    Пожелавам ти лека вечер, живот и много здаве!
Предложения
: ??:??