Времето побеждава
Не скривам. Времето във мен узря
и ми остави бялата коса.
А нощната луна във мен се взря
и ме поръси ласкаво с роса.
И по пътеки, и по пътя щур,
докато тътрех своите нозе,
намери времето във мен кусур
и мярката ми безвъзвратно взе.
И без да пита кой сме ден сега,
ме води явно към плануван край
и там да вземе моята снага,
а на душата да предложи Рай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
