Oct 2, 2014, 10:35 AM

Времето побеждава 

  Poetry » Other
223 0 2

Не скривам. Времето във мен узря

и ми остави бялата коса.

А нощната луна във мен се взря

и ме поръси ласкаво с роса.

 

И по пътеки, и по пътя щур,

докато тътрех своите нозе,

намери времето във мен кусур

и мярката ми безвъзвратно взе.

 

И без да пита кой сме ден сега,

ме води явно към плануван край

и там да вземе моята снага,

а на душата да предложи Рай.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря,Стойна!За коментара и за оценката!Приемам,че това стихо е по-слабо, но такова ми е било настроението!
    Желая ти хубава събота и неделя!Поздрави от мен!!!
  • Никола, с нетърпение чакам да публикуваш стиховете си и с удоволствие ги чета, но днес не попаднах на очакваното.
    Не ти подхожда тази миньорна гама - чакам следващото,но по-ведро!
    Пожелавам ти лека вечер, живот и много здаве!
Random works
: ??:??