checheguevara (Стефка Крушарова)
86 59
30.09.2009 г., 13:37 ч.

Времето в мен 

  Поезия
567 0 4

Понякога съм като дъжд предесенен,
спокоен в своя ритъм къс.
Тогава да говориш с мене лесно е - 
попивам в думите ти като в пръст.

Понякога съм като буря зимна,
стихията във мен расте.
Тогава да те чуя трудно е.
Във вихъра не чувам гласове.

Понякога съм като пролет бяла
и нежна, като цъфнало кокиче.
Тогава просто те прегръщам..
и до безумие обичам.

Понякога се будя с изгрева,
огряващ топло моите коси.
Тогава съм щастлива, слънчева.
Говоря ти със лятото в очи.

Реката на сезоните се стича
в сърцето ми... А времето във мен
не се научи никой да обича...
... И отминават ден след ден...

© Стефка Крушарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??