Понякога съм като дъжд предесенен,
спокоен в своя ритъм къс.
Тогава да говориш с мене лесно е -
попивам в думите ти като в пръст.
Понякога съм като буря зимна,
стихията във мен расте.
Тогава да те чуя трудно е.
Във вихъра не чувам гласове.
Понякога съм като пролет бяла
и нежна, като цъфнало кокиче.
Тогава просто те прегръщам..
и до безумие обичам. ...