Времето в мен
Понякога съм като дъжд предесенен,
спокоен в своя ритъм къс.
Тогава да говориш с мене лесно е -
попивам в думите ти като в пръст.
Понякога съм като буря зимна,
стихията във мен расте.
Тогава да те чуя трудно е.
Във вихъра не чувам гласове.
Понякога съм като пролет бяла
и нежна, като цъфнало кокиче.
Тогава просто те прегръщам..
и до безумие обичам.
Понякога се будя с изгрева,
огряващ топло моите коси.
Тогава съм щастлива, слънчева.
Говоря ти със лятото в очи.
Реката на сезоните се стича
в сърцето ми... А времето във мен
не се научи никой да обича...
... И отминават ден след ден...
© Стефка Крушарова All rights reserved.
