Времето, времето

Поезия

936 0 4

Греша.

От дъното

на душата си –

Аз Греша.

Разочаровам същината...

Ще изапам остриета

с твои чувства –

ще ги положа

върху мои.

Снаждам краищата

или замествам

едно с друго,

мълниеносно!

Сякаш всичко друго...

бяга към снега,

а времето...

времето своята същност търси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

helpmepaintthestars (Слънчоглед)

Блягодаря ви за присъствието! Съгласна съм, че с времето ставаме по-мъдри, само да си позволим.

2017-11-30T00:59:12+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Хели,по добре ние да му помогнем.Че каквото е разсеено кой знае кога ще я намери.

2017-11-29T20:43:06+02:00
Веси_Еси (Еси)

Всички грешим... А с времето ставаме по-мъдри и предпазливи... Поздрави!

2017-11-28T11:01:12+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Не грешиш. Търсиш твоята същина. Всички го правим.

2017-11-28T06:24:16+02:00