helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 725
28.11.2017 г., 1:29 ч.

Времето, времето 

  Поезия
615 0 4

Греша. 

От дъното

на душата си –

Аз Греша.

Разочаровам същината...

Ще изапам остриета

с твои чувства –

ще ги положа

върху мои.

Снаждам краищата

или замествам 

едно с друго, 

мълниеносно!

Сякаш всичко друго...

бяга към снега, 

а времето...

времето своята същност търси.

© Слънчоглед Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Блягодаря ви за присъствието! Съгласна съм, че с времето ставаме по-мъдри, само да си позволим.
  • Хели,по добре ние да му помогнем.Че каквото е разсеено кой знае кога ще я намери.
  • Всички грешим... А с времето ставаме по-мъдри и предпазливи... Поздрави!
  • Не грешиш. Търсиш твоята същина. Всички го правим.
Предложения
: ??:??