16.03.2024 г., 17:29 ч.

Вретено от остри думи 

  Поезия » Философска
233 4 21

Всички принцеси от кули

в приказки тъжни живеят.

Те са измислени, чу ли?

В този живот не умеят

 

истини да различават,

срещу лъжи да се борят,

дните си да направляват,

да поощряват хората,

 

станали техни приятели,

искрено да другаруват.

Имат си бол обожатели,

ала и те толкоз струват.

 

Или счупи ключалката,

или скачай от кулата.

Само една откачалка

ще предпочете заблудата.

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дано стават повече тези, които ценят истинското, Люси! Силно се надявам и ти благодаря за милите думи в коментара!🥰
    Трябва да приемаме това, което ни е дала природата, съгласна съм с теб, Стойчо. Аз си мисля, че дори и когато не се харесваме, тя е решила най-доброто за нас и не трябва да ѝ се бъркаме. Хубава вечер в Тодоревденскага събота ти желая!👍😍
  • Мария,много добре си разказала в стих за фалшивите принцеси.Хубаво е ,че вече се вижда отраезяване от фалшивото и естественото ,истинското се цени.
  • Права си!Природата ни дава онова, което е наше предимство,а ние загърбяме даденостите си,за да изглеждаме това, което не сме!
  • Петя, зарадвах ти се искрено! Като гледам бългаските "красавици" от "Ергенът" констатирам, че повече от половината от тях са с корекции в устните и в гърдите, които за мен ги правят да изглеждат по-грозни, но щом така се харесват – няма да оспорвам избора им. Самоче, наистина ми става мъчно за нашата изкривена действителност и ценностна система, това няма да ни доведе до никъде... Хуав ден ти желая!👍💖
  • Прекрасно стихотворение, Мария. За съжаление фалшивите принцеси са все повече и повече. Това се вижда в начина им на обличане, в държанието им, в корекциите които си правят, в показността която проявяват в техният илюзорен свят, а именно социалните мрежи. Скоро няма да се усетят и скочат от кулата, според мен. Поздравявам те!
  • Моят свят като дете не е бил илюзорен. Татко би четеше "Чичо Томовата колиба" вместо приказки и аз се чувствах пораснала преждевременно. Цветните илюзии започнах да връзвам като балонче много по-късно и да летя с тях в небето. И сега го правя, затова се чувствам непораснало дете. Самата аз не знам имам ли сила да се отърва от заблудите, макар да се правя на умница и да съветвам в стиховете си другите. Иржи, благодаря ти за обстойния коментар! Честит Тодоров ден - конския Великден и нека вдъхновението ти продължава да препуска в теб като млада кобилка!👍💖Бъди здрава, миличка!🥰
  • Принцесите са само в илюзиите на децата, от приказките! Но истината е, че има и сега амбициозни родители, които поддържат тая нездравословна илюзия, обличат децата си точно с такива дрехи с разни атрибути/ паети, перушини, диадеми и т.н./ и то в ежедневието и създават самочувствие в тях, че са от "друго тесто", не като останалите...А после...после не умеят да разграничават реалното от измисленото, страдат от отношението на фалшивото...Много алегорично си препоръчала, Мария, "да счупят ключалката или да скочат от кулата", за да се отърват от заблудата! Адмирации!
  • Добро утро и честита пролет, Ники!🥰 Радвам се винаги, когато ме навестиш! Бъди здрав!
  • Много хубав стих, Мери!💓💓💓
  • Руми, радвам се да те видя на страничката си! Честит празник на поезията, мила!🌈🌷🌈🌷🌈🌷
  • Добре си го казала, Мария, сърдечно те поздравявам! 🌷
  • Благодаря ти, Таня! Лека прошка да дадеш и получиш!🙏
  • Хубав стих , Миме!
  • Ванюшка, здравей! Радвам се да те видя на страничката си! Леки Прошки!😍
  • Много мъдро послание! Браво , Миме!
  • Какви чудесни размисли си ми оставил като коментар, Стойчо! Да, ние наистина сме свикнали да се храним с илюзии, преяждаме с тях и се чувстваме щастливи, макар това да е кухо щастие, което никога няма да бъде изпълнено със съдържание. Дори и аз, разбирайки всичко това, посягам към илюзорността на надеждите. Ех, размисли и мен, ямболско момче!🥰
  • Човекът е изтъкан от илюзии.И едва когато е на ръба на съдбата си:започва да разбира,че е с грешна представа.Истината преминава през болката и оценката на живота и любовта. Страданията са безспорно тежки изпити,но няма нищо случайно в библейските думи:"Бог подлага на изпитание ония, които обича!"
    Нима е случайно(?) в екстремни условия той да осъзнае грешката си,с думите:"Господи,прости ми заблудите!"🙏
    Поздравления за хубавите стихове,Мари!😍
  • Представи си, Младене – това е моят стихотворен коментар към едно хумористично стихотворение. Усетих, че има право на самостоятелен живот и реших да ви го покажа. Много се радвам, че ти хареса, благодаря ти!🥰
  • Много хубав стих поднасяш, Мария. Отрезвителен. Ала си мисля, че целият човешки живот е една заблуда, но можем да я разкрием чак след смъртта. Поздравявам те!
  • Каквото и да означава това (!), добре си ми дошла, Наде!🥰
  • !
Предложения
: ??:??