Вричане
Какво усеща човек, който е обичал
и се е вричал във вярност, в радост и тъга.
А да не може да остарее със своето момиче,
питах тате, той ме погледна и наведе глава.
Аз замълчах, не казах повече нищо,
като мъже, само с поглед се разбрахме.
Беше уютно и топло в семейното огнище,
но така се случи, че с тъгата се запознахме.
Стана ми тъжно, обърнах се и тръгнах,
а тате ме настигна и погледна в очите.
Стисна ми ръката, аз дори не помръднах
и каза ''Тежко е, едва си сдържам сълзите''.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Перфанов Всички права запазени
