perfanov (Явор Перфанов)
520 9
18.03.2016 г., 7:54 ч.

Вричане 

  Поезия » Гражданска
439 0 8

Какво усеща човек, който е обичал

и се е вричал във вярност, в радост и тъга.

А да не може да остарее със своето момиче,

питах тате, той ме погледна и наведе глава.

Аз замълчах, не казах повече нищо,

като мъже, само с поглед се разбрахме.

Беше уютно и топло в семейното огнище,

но така се случи, че с тъгата се запознахме.

Стана ми тъжно, обърнах се и тръгнах,

а тате ме настигна и погледна в очите.

Стисна ми ръката, аз дори не помръднах

и каза ''Тежко е, едва си сдържам сълзите''.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??