17.10.2017 г., 23:25 ч.

Връщане 

  Поезия
305 0 1

 

 

 

 

 

 

Есен е. Напира тъжен здрач,
като в миражна жарка вечер,
с котешки молещ плач
и едно лице в моите шепи...

 

Него ли целувах или сумрака?
Ох, не помня вече...

 

Само знам, че в жегата гориш,
за есента далечна и не мислиш,
но когато тя неумолимо те повика
пожари стари в теб отприщва ..

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??