Все едно... (Мечтая те)
Все едно... (Мечтая те)
Все едно съм цигулка и съм останал и без една струна.
Все едно съм без ръце, щом не мога да те прегърна.
Все едно съм си изгубил устните, щом не мога да те целуна.
Все едно вече не мога да говоря, ако не мога да те върна.
Красива си като капка роса, падаща от малка маргаритка,
застинала в съзнанието ми, перфектна, непроменима.
Капнала на земята, си цял океан, но водата е плитка.
И не било роса, а сълзичка, замръзнала в студената зима.
С миглите си ме галиш и докосваш ме с ръцете си.
И мисля си, да не беше сън, а до мен да се излежаваше.
Светлина и мрак; и слънце, и сняг; и нощ, и ден, и двете си.
Аз вътре бях, ти беше вън, но все така ставаше,
че целувам те, прегръщам те, събличам те, обичам те.
Омая ме веднага, а накрая, ех... Пак желая те!
Тъгувам и превръщам се в жадуване, аз искам те!
Без теб аз чувствам се в ада, а с теб в рая... Мечтая те!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Георгиев Всички права запазени
