Не се оплаквай, престани -
при теб е чисто, тишина...
Така изглежда
отстрани -
не ми е хубаво сама.
Какво е къщата без хора -
дори да е палат мечтан?
Какво, без птиците,
простора?
Какво, без бури, океан?...
Самин човек и в рай не може,
а камо ли на този свят!
За двама го създал си,
Боже!
Живее ли пчела - без цвят!
© Славка Любенова Всички права запазени