Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18085
8.06.2020 г., 13:10 ч.

Все напук оцелели 

  Поезия » Любовна
490 7 13

И ще бъдем различно красиви, напук на света,
който все по мръснишки в калта ни събаря.
Да не знае били ли сме, или сме с теб любовта,
дето с трясък небе под  носа му затваря.

 

Изплети ми от рози уханни и тръни венец,
и разказвай ми пак тази приказка стара.
Този свят, мили мой - по природа подлец,
бруто мери души и тела - на кантара.

 

С теб познаваме, още от своята люлка смъртта,
колко пъти от обич и грях сме изтлели?
И събрали душите си в шепи, и топли лета,
пак летим, над онези, които са спрели.

 

И обичай ме, нищо, че този живот е суров,
пазя нейде в сърцето си птичите трели,
на авлигата хранеща своите рожби - с любов -
само тя, ти и аз - все напук оцелели.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??