Все се питам
Дали орисници живота ми предрекоха
и с думите си начертаха ми съдбата?
Но знам, че стръмна е понякога пътеката,
и трудно е изкачването по скалата.
Дали пришиха ми криле за небесата,
и за мечтите, все нагоре, смело да летя?
Или пропаднала на бездната във необята
да ближа рани, а върхът висок да е мечта.
Дали ще мога по пътя си да крача смело
и след поредния завой да търся добрината,
като глухарче, на вятъра раздало се тъй щедро,
а скрита любовта, да бъде там и да ме чака…
Съдбата ми върви, да я догоня се опитвам.
„По своя път ще минеш!“ – животът тихо рече.
Продължавам да вървя напред. И все се питам -
Дали Човек съм, или само малко съм човече?
23.07.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
