Все се влача по теб...

Поезия » Любовна

1.1K 8 12

Все се влача по теб, като сянка
и тежа ти по-тежък от камък
аз се храня с любовни останки
и самият съм вече отпадък...

Като просяк се моля за малко
и събирам комат от трохи
нямам гордост – толкова жалко
а от липси страшно боли...

Аз съм сам във дни и във нощи
нямам утро, защото не спя
ти не знам, но обичам те още
а в душата си мъчно кървя...

Все се влача по теб и умирам
всеки ден, по-малко до гроб
а причина каква да намирам
да остана без теб до живот?...

Ти си всяко живително вдишване
и от тебе ми спира дъхът
нямам нищо, което е смислено
потърси ме, че чака ме път...

Danny Diester
11.10.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

diesto (Данаил Антонов)

Пътища много...Не препирам... Някой ден в късното е прекалено далечно за мен... Нямам време.. Благодаря!

2017-10-13T22:55:15+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Тъжничко, а пътя... не е ли това което ни се случва сега? Кой знае, колко път има още, трябва и търпение и още много уроци, докато се ошлайфаме за онзи другият път... Не препирай, всичко си идва на мястото някой ден!

2017-10-13T22:50:51+03:00
diesto (Данаил Антонов)

Най-лесно е да се каже, най-трудно да се откажеш... Зависи как, колко и кого обичаш...

2017-10-12T19:21:50+03:00
asizi (Nina Toshich)

Стихото е хубаво, но ...влаченето - категорично НЕ! Ако някой не те иска- влаченето е безсмислено!

2017-10-12T19:08:37+03:00
diesto (Данаил Антонов)

Сърдечно благодаря от душа!

2017-10-12T18:37:38+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0