Все се влача по теб, като сянка
и тежа ти по-тежък от камък
аз се храня с любовни останки
и самият съм вече отпадък...
Като просяк се моля за малко
и събирам комат от трохи
нямам гордост – толкова жалко
а от липси страшно боли...
Аз съм сам във дни и във нощи
нямам утро, защото не спя
ти не знам, но обичам те още
а в душата си мъчно кървя...
Все се влача по теб и умирам
всеки ден, по-малко до гроб
а причина каква да намирам
да остана без теб до живот?...
Ти си всяко живително вдишване
и от тебе ми спира дъхът
нямам нищо, което е смислено
потърси ме, че чака ме път...
Danny Diester
11.10.2017
© Данаил Антонов Всички права запазени