Oct 11, 2017, 10:36 PM

Все се влача по теб... 

  Poetry » Love
872 8 12


Все се влача по теб, като сянка
и тежа ти по-тежък от камък
аз се храня с любовни останки
и самият съм вече отпадък...

 

Като просяк се моля за малко
и събирам комат от трохи
нямам гордост – толкова жалко
а от липси страшно боли...

 

Аз съм сам във дни и във нощи
нямам утро, защото не спя
ти не знам, но обичам те още
а в душата си мъчно кървя...

 

Все се влача по теб и умирам
всеки ден, по-малко до гроб
а причина каква да намирам
да остана без теб до живот?...

 

Ти си всяко живително вдишване
и от тебе ми спира дъхът
нямам нищо, което е смислено
потърси ме, че чака ме път...

 

Danny Diester
11.10.2017

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пътища много...Не препирам... Някой ден в късното е прекалено далечно за мен... Нямам време.. Благодаря!
  • Тъжничко, а пътя... не е ли това което ни се случва сега? Кой знае, колко път има още, трябва и търпение и още много уроци, докато се ошлайфаме за онзи другият път... Не препирай, всичко си идва на мястото някой ден!
  • Най-лесно е да се каже, най-трудно да се откажеш... Зависи как, колко и кого обичаш...
  • Стихото е хубаво, но ...влаченето - категорично НЕ! Ако някой не те иска- влаченето е безсмислено!
  • Сърдечно благодаря от душа!
  • Дани, поезията ти е силно въздействаща. Независимо дали се идентифицираш с лирическия герой или не, умееш да докосваш тънките струни на човешката душа. Обичам да се спирам на страничката ти. Благодаря ти!
  • Много ми хареса! Поздрав!
  • Мда, за оплакване е...
  • Честно, казано.. понякога не си давам сметка по какъв начин стиховете ми, които в голяма част са сълзливи всъщност въздействат на читателя.. Вероятно, защото аз самият гледам на тях по-скоро от позицията на автор... и често се чудя "Кво пък толкоз?"
  • Това беше съвсем случайно намерен от мен, недовършен стих.. Вероятно не съм имал сили да го допиша, но реших снощи да го направя... Състоянието в момента не отговаря на написаното... не и с тази сила... Благодаря Ви!
  • Въздействащо...
  • Много кофти ще е, ако това произведение съответства на настроението и състоянието ти в момента. Иначе е силно, но аз не мога да го почувствам истински, понеже не съм преживяват толкова тежко такива моменти, а и отказвам да ги прижевея. Поздрави. Оценявам с пет звезди.
Random works
: ??:??