6.11.2010 г., 19:39 ч.

Все тъй... 

  Поезия » Любовна
611 0 3

***

 

Все тъй загадъчно и нежно

докосвай с пръсти моята душа...

И знам, това е неизбежно –

закон неписан аз ще наруша.

 

Затуй, когато ме поглеждаш,

не спирай поглед в моите очи –

една разплакана надежда

започва там греховно да личи.


 

 

 

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??