Nov 6, 2010, 7:39 PM

Все тъй... 

  Poetry » Love
612 0 3

***

 

Все тъй загадъчно и нежно

докосвай с пръсти моята душа...

И знам, това е неизбежно –

закон неписан аз ще наруша.

 

Затуй, когато ме поглеждаш,

не спирай поглед в моите очи –

една разплакана надежда

започва там греховно да личи.


 

 

 

© Христина Радомирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??