На баба Найда
Всеки път, когато се опитвам
твоя образ пак да изградя,
болката отвътре ме раздира
и не мога
миг да продължа...
Всеки път, когато ме спохождат
спомени
за твоите дела,
от които черпех
с пълни шепи,
просто ми се ще
да помълча...
Всеки път, когато
се оглеждам,
те усещам
с мисли,
сетива...
Ти си с мен -
най-сигурното нещо.
И ще бъдеш.
Въпреки
смъртта...
© Руми Бакърджиева Всички права запазени