Вселена за луди
Загадъчните ноти ромолят,
луна в прозореца е отразена,
понеже отесня ми този свят,
от звуците създавам си Вселена.
Крилете ми сияят. Тъне в мрак
градът. Люлее сънища площада,
звездата ми отдавна знае как
да литва с ноти... със сълзи да пада.
А вятърът е смъртно изтощен.
Крилата си на него давам – двете.
На музика вълшебна аз съм в плен,
планета, сънна... Малък принц и цвете.
Лисиците танцуват тази нощ,
съвсем до доверчивото ми рамо,
създадена от мен – през куп за грош,
Вселена луда... и за луди само.
https://youtu.be/3H3BXchrGis?si=XAMHUoozlE2P9RIC
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
