9.03.2024 г., 18:58 ч.  

Вселена за луди 

  Поезия » Друга
190 5 9

Загадъчните ноти ромолят,
луна в прозореца е отразена,
понеже отесня ми този свят,
от звуците създавам си Вселена.

Крилете ми сияят. Тъне в мрак
градът. Люлее сънища площада,
звездата ми отдавна знае как
да литва с ноти... със сълзи да пада.

А вятърът е смъртно изтощен.
Крилата си на него давам – двете.
На музика вълшебна аз съм в плен,
планета, сънна... Малък принц и цвете.

Лисиците танцуват тази нощ,
съвсем до доверчивото ми рамо,
създадена от мен – през куп за грош,
Вселена луда... и за луди само.

 

https://youtu.be/3H3BXchrGis?si=XAMHUoozlE2P9RIC

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??