jenyivanova (Jasmin)
228 3414
20.10.2019 г., 8:02 ч.

Преди теб 

  Поезия » Друга
695 5 14

Когато ставам вик. До премаляване.
И ме ваят ветровете. До земя.
Или ме изгаря огън. До каляване.
Или съм усещала дъха на вечността.

 

Когато съм попивала сълзата на палача,
оплакал себе си над чашата с вина...
и съм губила зенит на всяка крачка
защото някой ми е взел рождените крила.

 

Когато люлка ме е учила да плача.
И съм търсила сърцето си във нечия душа
Тогава най-много съм обичала...
... и най-много съм била сама.

 

Жени Иванова

© Jasmin Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Албенка... то, каквото и да кажа ще е малко. Благодарна съм, че ми отдели толкова много време 💕
  • Финаът ми проряза сърцето...
  • Ники, Цвете, Наде, възможността да ви чета, привилегията да съм част от това, което и вие пишете ме прави щастлива. Благодаря от сърце!
  • Браво Жени!
    Чудесен стих!
  • Разкошно!
  • Жени!
  • Пепи, Доче, Георги... за мен е чест, че оставихте коментар... и изобщо, знаете, зарадвахте ме!
    Светле 💕
  • О, колко тъжно, Жени... ❤
  • Силна изповед.
    Поздравявам те.
  • Много жива и докосваща поезия!
  • Силно...
  • Младене, Краси, Бри, Ангелче, благодаря ви, че се отбивате при мен. Зарадвахте ме!
  • Добре е, че си "губила зенит на всяка крачка" Жени, защото си се приближавала все по-близо до себе си и не си сама, когато обичаш, защото харесвам твоите поетични търсения
  • Пронизващи прозрения и силен финал!

    "Когато ставам вик. До премаляване.
    ...Когато съм попивала сълзата на палача,
    оплакал себе си над чашата с вина...
    и съм губила зенит на всяка крачка
    защото някой ми е взел рождените крила."

    Такива образи и внушения не се забравят. Поздравление, Жени!
Предложения
: ??:??