Когато ставам вик. До премаляване.
И ме ваят ветровете. До земя.
Или ме изгаря огън. До каляване.
Или съм усещала дъха на вечността.
Когато съм попивала сълзата на палача,
оплакал себе си над чашата с вина...
и съм губила зенит на всяка крачка
защото някой ми е взел рождените крила.
Когато люлка ме е учила да плача.
И съм търсила сърцето си във нечия душа
Тогава най-много съм обичала...
... и най-много съм била сама. ...