31.10.2008 г., 11:14

Вси Светии 3

972 0 2
Настана вече време да проверя метлата,
от доста дълго дреме подпряна зад вратата.
Със паяжини покрита, дълбоко в прахоляка.
Ще я почистя бързо, ще полетя в гората.
Възседнах я и смело командата изрекох,
обаче тя не тръгна, дори и не потрепна.
Почистих още малко, и паяците махнах,
възседнах я отново и с пръчката замахнах.
Отново не потегли. Дори и не запали.
На бала как да ида, кой ще ме пожали?
Понесох я в ръката направо към сервиза
(все пак със застраховка по-евтино излиза).
Надявах се, че бързо ще ми я поправят,
дори и ако може веднага да я дават.
Оказа се, че малко паяче се скрило
и магията накъсо било то уловило.
Навреме аз за бала получих си метлата
и бодро се запътих (политнах) към гората.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Савкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лично мое мнение - поредицата ти за Светиите е доста по-добра от другото, което си публикувала тук.
    Поздрав!
  • Благодаря за усмивката!

    ПОЗДРАВ!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...