Oct 31, 2008, 11:14 AM

Вси Светии 3

973 0 2
Настана вече време да проверя метлата,
от доста дълго дреме подпряна зад вратата.
Със паяжини покрита, дълбоко в прахоляка.
Ще я почистя бързо, ще полетя в гората.
Възседнах я и смело командата изрекох,
обаче тя не тръгна, дори и не потрепна.
Почистих още малко, и паяците махнах,
възседнах я отново и с пръчката замахнах.
Отново не потегли. Дори и не запали.
На бала как да ида, кой ще ме пожали?
Понесох я в ръката направо към сервиза
(все пак със застраховка по-евтино излиза).
Надявах се, че бързо ще ми я поправят,
дори и ако може веднага да я дават.
Оказа се, че малко паяче се скрило
и магията накъсо било то уловило.
Навреме аз за бала получих си метлата
и бодро се запътих (политнах) към гората.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Савкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лично мое мнение - поредицата ти за Светиите е доста по-добра от другото, което си публикувала тук.
    Поздрав!
  • Благодаря за усмивката!

    ПОЗДРАВ!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...