19.02.2021 г., 23:00 ч.
Всичко
Всичко
Някога ти вярвах
без да имам всичко.
"Всичко" си представях
без да искам нищо.
Някога разбирах
не необратимо
случките в живота.
Вече е невидим.
Още се обръщам,
търсеща причина.
Всичко се превърна
в страшно настоящо...
спомени и мисли -
грубо ги потъпка.
Не, не исках всичко,
мили,
само глътка въздух,
който е дошъл от теб
и всичкото да бъдеш ти.
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ви, Калин, Младен, Пепи, Миночка, за споделеното!
-
Мъдрост дошла от дълбините на съзнанието!Харесах!
-
Помъдряло!
-
Животът ни лишава от най-естествените неща и ги подменя с безумието на безсмислието. Рано или късно разочарованието стига до нас, независимо от късмет и сполука. Само в детството и юношеството сме щастливи, защото сме все още в Оазиса на светлината.
"Човек е сам върху сърцето на Земята
пронизван от един-едничък слънчев лъч
...И неусетно пада вечерта!"
Силен и откровен стих, Йоана! Поздравявам те! -
Прекрасно, съкровено и... неизпълнимо...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
