19.02.2021 г., 23:00

Всичко

Поезия » Любовна, Философска, Друга

512 2 5

Всичко

Някога ти вярвах
без да имам всичко.
"Всичко" си представях
без да искам нищо.
Някога разбирах
не необратимо
случките в живота.
Вече е невидим.
Още се обръщам,
търсеща причина.
Всичко се превърна
в страшно настоящо...
спомени и мисли -
грубо ги потъпка.
Не, не исках всичко,
мили,
само глътка въздух,
който е дошъл от теб
и всичкото да бъдеш ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

limeruna (Йоана)

Благодаря ви, Калин, Младен, Пепи, Миночка, за споделеното!

2021-03-17T07:23:44+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Мъдрост дошла от дълбините на съзнанието!Харесах!

2021-03-02T09:55:58+02:00
palenka (П Антонова)

Помъдряло!

2021-02-20T05:22:01+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Животът ни лишава от най-естествените неща и ги подменя с безумието на безсмислието. Рано или късно разочарованието стига до нас, независимо от късмет и сполука. Само в детството и юношеството сме щастливи, защото сме все още в Оазиса на светлината.

"Човек е сам върху сърцето на Земята
пронизван от един-едничък слънчев лъч
...И неусетно пада вечерта!"

Силен и откровен стих, Йоана! Поздравявам те!

2021-02-19T23:13:46+02:00
amethyst (Калин Пантов)

Прекрасно, съкровено и... неизпълнимо...

2021-02-19T23:03:12+02:00