Някога ти вярвах
без да имам всичко.
"Всичко" си представях
без да искам нищо.
Някога разбирах
не необратимо
случките в живота.
Вече е невидим.
Още се обръщам,
търсеща причина.
Всичко се превърна
в страшно настоящо...
спомени и мисли -
грубо ги потъпка.
Не, не исках всичко,
мили,
само глътка въздух,
който е дошъл от теб
и всичкото да бъдеш ти.
© Йоана All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
