4.01.2007 г., 22:10

Всичко бих направила

752 0 5

Докоснах с устни,
всяка част от твойто тяло.
Толкова си вкусен,
а всичко около нас е в бяло.
Прокарах нежно ръка
по твоя гръб.
Не,не изпитвам вина,
не ме подлагай на съд.
Ти си толкова мъжествен,
а аз съм просто жена.
Всеки ми казва,че си свестен,
а аз нямах очи за тая истина.
Разкървавих до кръв
с милувки твоето лице.
Знаеш,че винаги си пръв
във моето сърце.
Радрах без капка срам
твоята душа.
Но ти достигна там,
където никой не успя.
Разголвам бяла гръд
пред твойте очи.
Избирам този път
за да забравиш другите жени.
Всичко бих направила
за да бъдеш с мен.
Дори и себе си бих забравила,
само за да те имам всеки ден.

                                                                          За най-истинския мъж!!!
                                       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Опитвам себлагодаря!
  • Любовта е най-святото и прекрасно чувство на този свят,а както се разбира от стиха ти,ти си я съхранила и е наистина прекрасно!
    Поздрав за стиха!
    Само така!
  • Благодаря Христо,Надя!
  • Не забравяй себе си,никога!
    Любовта ти е чиста и нежна и ще го имаш всеки ден!
    Поздрав! Много красиво!
  • Хубав стих, Ванина!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...