Jan 4, 2007, 10:10 PM

Всичко бих направила

  Poetry
759 0 5

Докоснах с устни,
всяка част от твойто тяло.
Толкова си вкусен,
а всичко около нас е в бяло.
Прокарах нежно ръка
по твоя гръб.
Не,не изпитвам вина,
не ме подлагай на съд.
Ти си толкова мъжествен,
а аз съм просто жена.
Всеки ми казва,че си свестен,
а аз нямах очи за тая истина.
Разкървавих до кръв
с милувки твоето лице.
Знаеш,че винаги си пръв
във моето сърце.
Радрах без капка срам
твоята душа.
Но ти достигна там,
където никой не успя.
Разголвам бяла гръд
пред твойте очи.
Избирам този път
за да забравиш другите жени.
Всичко бих направила
за да бъдеш с мен.
Дори и себе си бих забравила,
само за да те имам всеки ден.

                                                                          За най-истинския мъж!!!
                                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Опитвам себлагодаря!
  • Любовта е най-святото и прекрасно чувство на този свят,а както се разбира от стиха ти,ти си я съхранила и е наистина прекрасно!
    Поздрав за стиха!
    Само така!
  • Благодаря Христо,Надя!
  • Не забравяй себе си,никога!
    Любовта ти е чиста и нежна и ще го имаш всеки ден!
    Поздрав! Много красиво!
  • Хубав стих, Ванина!!! Поздрави!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...