26.02.2009 г., 9:04

Всичко е

943 0 13

 

Едно небе ми стига само

и в него - олтар.

Сутрин да му се моля,

вечер да ме настига

опрощението.

И да му паля звездите.

Да светят.

Едно небе -

радост в очите,

един олтар -

смях и сълзи.

Някои в него

ще намерят

повече от живота -

Поетично Небе.

А пътят до Него

сама ще измина,

защото съм птица

с душа на икона...

И цветето в нея.

 

МУЗИКА>>> 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...