Едно небе ми стига само
и в него - олтар.
Сутрин да му се моля,
вечер да ме настига
опрощението.
И да му паля звездите.
Да светят.
Едно небе -
радост в очите,
един олтар -
смях и сълзи.
Някои в него
ще намерят
повече от живота -
Поетично Небе.
А пътят до Него
сама ще измина,
защото съм птица
с душа на икона...
И цветето в нея.
МУЗИКА>>>
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
