Всичко е заспало
ВСИЧКО Е ЗАСПАЛО
Всичко се обръща в този свят, не искам да остана тук,
не искам да съм сам в този сън, но може би това е реалността,
дотук се грижехме един за друг, сега по пътя си незнаен
вървим напред, а неизвестно е това, което ще се случи някой ден.
Никой в другия не вярва, гледа лошо и незнайно как
доброто отдавна се е изпарило, а хората не стават по-добри,
трябва някой да помага, вярата в нас да върне,
силата в хората я няма и всичко не ще се преобърне.
В душицата на всеки са парите, за тях си мислят постоянно,
очичките им светят, алчността измъчва ги отвътре,
забравили сме нормалните неща, а само лошото е във кръвта,
а тя е спътник на смъртта.
Липсва ми усмивка и прегръдка, липсва ми добрата дума,
поздрава го няма също, тъжно и мрачно става в моята душа,
колкото и да продължавам да се боря, вярата дотук ми стига,
не мога и аз нямам повече от тази сила.
Кажете: Добър ден! Благодаря! Здравей! Мерси - дори! Заповядай!
Всичко хубаво и моля! Довиждане! - това малко ще запълни дупката
във пропастта помежду ни, усмихни се и не гледай лошо, това ще
ни направи по-добри един към друг, а няма да заспим завинаги сами.
Заспивам. Повярвай ми сега! Ще се събудя, когато дойде
добротата и човечността!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Дочев Всички права запазени
