Всичко точно
Склониха астрите глави,
да чуят вятърът припяващ.
Студът врабчетата ловѝ,
а ти на лято се надяваш.
В росата сутрин зъзнат вън,
последни храбреци – щурците.
Скрибуцат тихичко – насън,
за лято циганско сюити.
Одрипавяло изведнъж
събра съсухрени смокини,
дървото: — Черпя ветре! Дръж! –
по леко есента да мине.
Под кожицата на димят,
беснее вино – самоточно...
Щом зиме всички вън заспят,
пияни ще сме... Всичко точно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Забрави бирата, Красе. 
