9.09.2021 г., 10:47 ч.  

Всичко точно 

  Поезия » Пейзажна
418 2 5

Склониха астрите глави,
да чуят вятърът припяващ.
Студът врабчетата ловѝ,
а ти на лято се надяваш.

 

В росата сутрин зъзнат вън,
последни храбреци – щурците.
Скрибуцат тихичко – насън,
за лято  циганско сюити.

 

Одрипавяло изведнъж
събра съсухрени смокини,
дървото: — Черпя ветре! Дръж! –
по леко есента да мине.

 

Под кожицата на димят,
беснее вино – самоточно...
Щом зиме всички вън заспят,
пияни ще сме... Всичко точно...


 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??