Склониха астрите глави,
да чуят вятърът припяващ.
Студът врабчетата ловѝ,
а ти на лято се надяваш.
В росата сутрин зъзнат вън,
последни храбреци – щурците.
Скрибуцат тихичко – насън,
за лято циганско сюити.
Одрипавяло изведнъж
събра съсухрени смокини,
дървото: — Черпя ветре! Дръж! –
по леко есента да мине.
Под кожицата на димят,
беснее вино – самоточно...
Щом зиме всички вън заспят,
пияни ще сме... Всичко точно...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Забрави бирата, Красе.