28.08.2012 г., 10:39

Всичко върви добре

954 0 2

Всичко върви добре

 

Всичко върви добре

 и нормално

както винаги,

движи се в такт...

Всичко е спокойно,  обикновено,

няма за тревога резон.

Но често се случва –

желаем да направим антракт

и да взривим тоз покой,

както във филм на Бесон.

Имаш голямо желание

да кажеш цялата истина право в очите

и да получи подлецът точно попадение вдясно...

Здравият разум не ти разрешава

и се включват задръжките 

и издигат преграда

по-здрава от моста на Фичето...

Ех, да хвърля по дяволите

своето модно и стилно сетре,

да надяна отново

фланелка и джинси –

мечтата на всяко дете,

или маргинал –

и съвсем не за дълго,

простете тази нелепост,

да полетя над земята,

като във витражите на Шагал...

Да... не е вредно да мечтаеш

и се рееш във фантастичните сънища,

да рисуваш с разноцветните тонове

всичко, което е в черно и бяло...

Разчитай на себе си,

не леж на чуждите „истини”,

а умението да живееш –

доказвай... с делата си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Обновенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна поезия!
  • ``Но често се случва –

    желаем да направим антракт

    и да взривим тоз покой,

    както във филм на Бесон.`` - Винаги!!! :]

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...