Aug 28, 2012, 10:39 AM

Всичко върви добре

  Poetry
958 0 2

Всичко върви добре

 

Всичко върви добре

 и нормално

както винаги,

движи се в такт...

Всичко е спокойно,  обикновено,

няма за тревога резон.

Но често се случва –

желаем да направим антракт

и да взривим тоз покой,

както във филм на Бесон.

Имаш голямо желание

да кажеш цялата истина право в очите

и да получи подлецът точно попадение вдясно...

Здравият разум не ти разрешава

и се включват задръжките 

и издигат преграда

по-здрава от моста на Фичето...

Ех, да хвърля по дяволите

своето модно и стилно сетре,

да надяна отново

фланелка и джинси –

мечтата на всяко дете,

или маргинал –

и съвсем не за дълго,

простете тази нелепост,

да полетя над земята,

като във витражите на Шагал...

Да... не е вредно да мечтаеш

и се рееш във фантастичните сънища,

да рисуваш с разноцветните тонове

всичко, което е в черно и бяло...

Разчитай на себе си,

не леж на чуждите „истини”,

а умението да живееш –

доказвай... с делата си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Обновенска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасна поезия!
  • ``Но често се случва –

    желаем да направим антракт

    и да взривим тоз покой,

    както във филм на Бесон.`` - Винаги!!! :]

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...