21.03.2009 г., 12:50

Всичко за виното

1K 0 1

 

Винарят престарял наля си кана вино, 

седна под увехналата си асма 

и спомни си как тачеше нявга любовта. 

Надигна каната, надъх изпи до капка течността 

и в очите блесна мъничка сълза. 

Спомни си как бе изпратил син, жена и дъщеря.

 

В избата и ден и нощ, посрещаше всеки изгрев нов. 

Вино за утеха сътворяваше за бедняците и

за заможните мъже. 

В дома си беше като гост -

прибираше се преуморен и от умората си лош.

Чакаше го неговата хубава жена. 

Така премина ù живота, все да чака своя мъж.

 

Прибра се с грозд от новата реколта за любимата,

но не я завари у дома. 

Бележка бе оставила с тежки, прощални слова. 

Оставяше го за вечни времена,

 а бе време на виното да сложи захарта.

 

Синът и дъщерята щастливи скитаха се по земята.

Намериха любов, създадоха деца, 

а той самичък остана с виното под увяхналата си асма. 

Много прегрешил, опрадвадаше го младостта...

 

В избата пристъпи и от бурето пепелта избърса.

Спомни си колко бе щастлив, а сега - сам и немарлив.

Виното - алкохол, лечител, в дългите дни

 едничък негов другар.

 Източи последната капка, каната пресуши, 

а в нея ромоляха  горещите сълзи.

 

Старият винар - сам и късно помъдрял. 

И до късна нощ под увяхналата асма 

споделяше мъката, споделяше си участта. 

Всичко за виното, за веселбата даде старият винар, 

но да върне пак жената и децата

не намери нивга цяр...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Банова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления! Наистина тъжно, но много ми хареса.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...