Mar 21, 2009, 12:50 PM

Всичко за виното

  Poetry » Other
1K 0 1

 

Винарят престарял наля си кана вино, 

седна под увехналата си асма 

и спомни си как тачеше нявга любовта. 

Надигна каната, надъх изпи до капка течността 

и в очите блесна мъничка сълза. 

Спомни си как бе изпратил син, жена и дъщеря.

 

В избата и ден и нощ, посрещаше всеки изгрев нов. 

Вино за утеха сътворяваше за бедняците и

за заможните мъже. 

В дома си беше като гост -

прибираше се преуморен и от умората си лош.

Чакаше го неговата хубава жена. 

Така премина ù живота, все да чака своя мъж.

 

Прибра се с грозд от новата реколта за любимата,

но не я завари у дома. 

Бележка бе оставила с тежки, прощални слова. 

Оставяше го за вечни времена,

 а бе време на виното да сложи захарта.

 

Синът и дъщерята щастливи скитаха се по земята.

Намериха любов, създадоха деца, 

а той самичък остана с виното под увяхналата си асма. 

Много прегрешил, опрадвадаше го младостта...

 

В избата пристъпи и от бурето пепелта избърса.

Спомни си колко бе щастлив, а сега - сам и немарлив.

Виното - алкохол, лечител, в дългите дни

 едничък негов другар.

 Източи последната капка, каната пресуши, 

а в нея ромоляха  горещите сълзи.

 

Старият винар - сам и късно помъдрял. 

И до късна нощ под увяхналата асма 

споделяше мъката, споделяше си участта. 

Всичко за виното, за веселбата даде старият винар, 

но да върне пак жената и децата

не намери нивга цяр...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослава Банова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления! Наистина тъжно, но много ми хареса.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...