Всякак ще стигна до теб
Всякак ще стигна до теб
Обичам те
и винаги съм те обичала,
дори преди да знам,
че има такова нещо
като любов.
Ще те обичам дори
след като всички
отрекат любовта
и се приравнят
до дроби
в писано
неизвестно за тях от кого
уравнение.
Обичам те сега.
Повече от всякога.
Накрая пак се връщат
към любовта.
Винаги.
Винаги се връщат.
На човечеството му трябва време
да диша
и да се развива,
да се отрича
и да се събира
отново до думи,
до жест
и усмивка,
разтреперваща коленете,
вливаща кръв
в душата
и даваща дъх
на материята,
който тя не би имала без
неизвестното,
и не би носила
без отсрещното,
немислимото,
достижимото,
полудивото,
полуживото.
Накрая пак се връщаме
към началото.
Нашите сетива
са ни дадени,
за да виждаме.
И аз виждам теб,
до мен.
Заедно градим
дишане,
шепнем
нещо,
казваме
всичко,
искаме
поне
да
бъдем
жест,
а може би
и живот,
а може би
и кивот
за някого,
за някои,
за всичкото,
за нищото.
Някой ден
човечеството
ще търси смисъла.
Отново.
Ще се вълнува,
ще умира
и ще ражда
нов живот.
Ще въздиша
по отминалото,
по невидяното,
по неуловеното,
ненамереното,
немислимото,
неделимото,
неусетно
залязлото
преди да го види.
Но ние сме тук.
В центъра на всичко
и на нищо.
Ние сме тук
и няма нищо
преди и след,
ако няма
какво да го дели.
И настояще няма,
ако няма какво
да го държи.
Кое е то?
Нераздробимото
на малки късчета,
неразбираемото
от желязната логика,
необхватното
от алчната хватка
на човеците,
и всичко що диша
или дори което не.
Материята също е жива, да.
Но, кое, кое е онова, което...
диша и без дъх,
храни се и без храна,
ходи и без следа,
която да го доказва
и удостоверява
пред критичния поглед
на сърцевината на нещата.
В покрайнините има мъгла.
В покрайнините
се заражда ново
начало.
В покрайнините има
нова вселена.
В покрайнините има
нас.
Допиране,
сливане,
взаимопроникване,
упование,
намиране,
изгубване.
Искам всичко да преживея,
което ще ме доведе до теб.
Отново и отново.
Преди да изчезна безвъзвратно.
Преди да ме вземе времето
алчно в ръцете си
и да ме хвърли
объркана в чувства,
мисли,
анализаторски
главоблъсканици
на нищината.
Искам теб. До там.
От там.
До всякъде.
Теб.
Отново, отново, отново...
И всякак ще стигна до теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
